Немска езикова диплома „DSD – Deutsches Sprachdiplom“

Резултат с изображение за dsd sprachdiplom

Дипломата по немски език на Конференцията на министрите на културата на Федерална република Германия (накратко Deutsches Sprachdiplom – DSD) е изпит по немски език като чужд или немски като втори език, който може да бъде положен след оптимален брой часове обучение.

Дипломата по немски език на Конференцията на министрите на културата може да се придобие от ученици в чужбина като доказателство за знания на следните нива:
– Das DSD I – Erster Stufe – Диплома по немски език първо ниво (отговаря на ниво В 1 съгласно Общоевропейската езикова рамка). Тя служи за доказателство за знания по немски език и приемане на чуждестранни кандидат-студенти в школа (Studienkolleg) за езикова и специална подготовка по съответната специалност.

– Das DSD II – Zweiter Stufe – Диплома по немски език второ ниво (отговаря на ниво В2/С1 от Общоевропйеската езикова рамка). Служи като доказателство заедно с други изисквания за приемане във ВУЗ в Германия.

Материалите за изпитите се подготвят от Централната учебна служба за чужбина на Германия (Zentralstelle für das Auslandsschulwesen- ZfA) в Кьолн. Тази служба оценява също резултатите от изпитите. За провеждането на изпитите отговарят оторизираните учебни институции.

Основната разлика между Дипломата по немски език – DSD и другите езикови сертификати се състои в нейното обвързване с училището. Предназначението на Дипломата по немски език не е получаването на сертификат, а системното изграждане на езикова компетентност на базата на многогодишното изучаване на езика в съответната гимназия с преподаване на немски език.

Изпит по немски език DSH

Полагането на Deutsche Sprachprüfung für den Hochschulzugang осигурява възможност за кандидатстване в университети в Германия. Полагането на изпита е задължително условие за прием. Нива на изпита: В2, С1, С2.

При изпита DSH се проверява, дали знанията по немски език на кандидат-студентите са достатъчни за следването. Проверяват се уменията за слушане с разбиране, за четене с разбиране, създаване на писмен текст и умението говорене.

Университетите събират такси за явяване на DSH, които са между 40  и 170 евро.

Освободени от полагането на такъв изпит са:

  • Кандидат-студенти, които притежават диплома DSD II
  • Кандидат-студенти, които са положили успешно изпита ZOP (Zentrale Oberstufenprüfung) на Goethe Institut.
  • Кандидат-студенти, които са положили успешно финален изпит към Studienkolleg в Германия
  • Кандидат-студенти, които имат сертификат „Kleines Deutsches Sprachsiplom“ (C1), или „Großes Deutsches Sprachdiplom“ (C2) на Goethe Institut.

Как да бъдем по-ефективни родители

Резултат с изображение за родители възпитание

Всички искаме да ефективни родители, но правила за това няма. Има повече от 5 319 написани книги по темата и можете да се докарате до лудост, докато се ровите из всичките противоречащи си съвети и експертни мнения.

Помислете за секунда за това как спортните коментатори могат да говорят с часове за едно-едничко спортно събитие? Как го разбиват на части, анализират от всеки ъгъл, сравняват с други събития, говорят за психология, и т.н.? Да бъдеш родител е като да бъдеш спортен коментатор, само че е 110% по-лошо. Анализирането може да е забавно и полезно, на понякога трябва да се върнем към основните неща.

Има универсални правила, които работят независимо колко деца имате и на колко години са.

Мислете като треньор.

Между треньорът и родителят няма разлика – целта и на двамата е да помогнат на децата да учат и да разгърнат потенциала си.

Помислете за най-добрите треньори, които познавате. Какви са те – загрижени и посветени, позитивни и мотивиращи, строги и окуражаващи?

Те се опитват да оптимизарат потенциала на всеки играч, а родителите – на всяко свое дете. Добрите треньори създават положителна визия за отбора и постоянно напомнят на играчите за нея; добрите родители създават визия за семейството си, и постоянно насочват фокуса към нея. Добрите треньори помагат на играчите да работят заедно, като отбор; добрите родители помагат на семейството си да бъде семейство.

Ако мислим като треньор, това би могло да ни помогне да премахнем някои от емоционалните пречки, с които се сблъскваме като родители, и да се вдъхновим да помогнем на децата си да бъдат най-добрите хора, които могат.

Фокусирайте се върху характера.

Може да е изкушаващо да измерваме родителски успех в добро поведение, но докато то е желателно, не е крайната ни цел, нали? Напълно е възможно едно дете да е послушно, защото се страхува от последствията, ако не е.

Поведението се случва на повърхността; характерът – под нея. Дали нашите деца са послушни, защото ги е страх или са послушни, защото изпитват любов и уважение? Дали се държат възпитано, защото не искат да бъдат наказани, или защото разбират какво наистина значи учтивост и защо е важна? Ако нашият фокус като родители е върху характера на детето, му помагаме да разбере защо е важно да бъде тактично, честно, възпитано, учтиво, уважаващо, търпеливо, и т.н., така че да запази това поведение и като възрастен.

Бъдете постоянни.

Това е трудно. Особено, когато постоянно опитваш нови начини да бъдеш по-добър родител. Постоянството ражда сигурност, сигурността ражда увереност, увереността – успех. Отново, мислете като треньор.

Това не означава, че не можете да правите промени. Но нашите очаквания, нашата визия за семейството, начинът, по който общуваме с детето, трябва да са постоянни – децата ни трябва да знаят какво да очакват от нас, и какво ние очакваме от тях.

Запазете самообладание.

Това също е трудно. Децата могат да лесно да ни извадят от баланс, и понякога да запазим спокойствие е най-трудното нещо на света.

Но като цяло, ние определяме тона у дома. Децата се обръщат към нас за да видят здравословен емоционален израз на емоции. Ние сме възрастните. Да караме детето да се чувства засрамено или застрашено, е неефективен подход – нито за момента, нито в перспектива. Понякога е полезно да показваме на децата, че сме ядосани или разстроени – така виждат, че са прекрачили границата. Но дори тогава не трябва напълно да губим контрол.

Разбира се, ние не сме роботи, а хора и понякога емоциите ни завладяват. Ако изгубите контрол върху тях, говорете с детето за това, след като се успокоите.

Общувайте – ясно и непрестанно.

Забелязвали ли сте как добрите треньори постоянно повтарят окуражаващи фрази, мантри и уроци за играта?

Ефективните родители комуникират любов и уроци постоянно. Децата имат нужда от ясни и постоянни напомняния – не само да си напишат домашното или да си измият зъбите, но и за неща като правото на избор и характера. Те имат нужда постоянно да чуват и виждат от нашите действия и думи, че те са важни за нас и че могат. Те трябва постоянно да чуват какво значи семейството за нас. Изберете ясни думи и ги използвайте постоянно.

Много е важно и да се уверите, че на децата им е комфортно да общуват – някои предпочитат да разговарят докато се излежават на дивана, други докато си играят с топка, а по-срамежливите деца като пишат в тетрадка. Няма правилни начини.

Практикувайте състрадание.

Не винаги трябва да променяте ситуацията и да я поправяте. Понякога, когато децата са тъжни за нещо, просто имат нужда да си поплачат – няма нищо лошо в това да сме тъжни, и понякога имаме нужда да бъдем изслушани.

Да си дете не е лесно, и понякога ние родителите забравяме това. Съчувствайте им, понякога това стига.

Споделяйте с други родители.

Помага ни да знаем, че не сме сами, че не сме единствените, изправени пред даден проблем. Имаме нужда да споделим лудите истории, и да признаем, че да бъдеш родител е трудно. Защото то е трудно. Това не означава, че е нещо лошо или че не можете да се справите. Нуждаем се един от друг, и колкото повече подкрепа имаме от други родители, толкова по-добре.

Няма книга за родителство, която да замести съветите, които можете да получите от споделения опит на други мами и татковци.

Състезавайте се със себе си.

Никога не се състезавайте с други родители – това е най-лесната рецепта за разочарование. Но всеки ден трябва да се състезаваме със себе си да бъдем по-добри родители от вчера.

Ако подобряваме дори по 1% всеки ден – след 100 дни ще имаме 100% подобрение.

Разбира се, понякога падаме по гръб – случва се на всички, но трябва да станем и да продължим. Не позволявайте липсата на сън или влудяващите навици на децата да ви накарат да се чувствате неуспели родители.

“Ако искате винаги да побеждавате, винаги се състезавайте.” Ако се състезавате със себе си в това всеки ден да бъдете най-добрия родител, който можете да бъдете – това е победа.

Източник: Академия за родители

7 оригинални начина да научим чужд език

Оставете старите методи за изучаване на чужди езици. Днешните полиглоти усвояват езиковите хоризонти с помощта на няколко радикални и доста ефективни системи. Да видим някои от тях.

1. Методът на звуковите асоциации

Професорът от Станфордския университет Рон Аткинсън предлага на студентите си този оригинален метод за запомняне на нови думи още през 70-те години на 20. век. Според неговия метод трябва да търсим съзвучия с думи от родния си език (и не само), които са ни добре познати.

С избраната дума или фраза след това трябва да съставим асоциативно изречение, което включва и превода. Например думата look (поглед – англ.) звучи като българското „лук”. Значи можем да съставим изречение като „Хвърлих един поглед на главите лук.”

Методът е много удобен, защото предлага индивидуален подход за всеки и ни кара да мислим, а не да зубрим на сляпо. Той е много полезен за обогатяване на речниковия запас и като бонус подсилва паметта.

2. Стикери

Идеалният начин да запомним съществителни, с които наричаме предмети, с които боравим всеки ден. Пишете на залепващото се листче „Refrigerator/Fridge” и лепете на хладилника. „Door” отива на вратата и т.н. Този метод е особено подходящ за начинаещите, които тепърва започват да натрупват речников запас в новия език.

Когато виждаме надписаните предмети около себе си всеки ден, сами не усещаме как запомняме имената им на чуждия език. В процеса може да сменяме листчетата, да ги допълваме и да ги умножаваме.

3. Методът на 25-те кадъра

Според теорията на психолога Джеймс Викари, предложена през 1957 г., човешкият мозък може да разпознава визуално само 24 променящи се „картинки” в секунда. Ако в секундата се добави един допълнителен кадър, човек не осъзнава присъствието му, но информацията се изпраща в подсъзнанието. На този принцип работят и така наречените „сублимирани” послания.

Днес се произвеждат видеоматериали за преподаване на чужди езици, които представляват филми, в които на всеки 90-100 милисекунди проблясва прословутият 25-и кадър. На него е изписано значение на нова дума, граматическо правило и т.н. Методът не е признат от научната общност и ефективността му не е доказана, но ще бъде интересно да се наблюдават развитието и успехите му.

4. Комуникативният метод

Вместо да скучаем над учебника, по-добре да заложим на най-ефективния от всички методи – общуването. Това дори не е някаква специална методика – просто намирате чужденец и започвате да се опитвате да се разберете помежду си. Така са учили чужди езици векове и хилядолетия наред.

Контактуването с носителя на езика доказано ускорява научаването и трайното му запомняне. Най-добре е да не общувате само с един човек, а да търсите комуникация в групи, по двойки и на най-различни теми в различни ситуации. Съвременните технологии значително опростяват тази задача – просто се обърнете към някоя от чат програмите като Skype и потърсете събеседници зад граница.

5. Физическа реакция

Този оригинален метод е разработен от психолога Джеймс Ашер от университета в Сан Хосе, САЩ. Методът е основан на естествения познавателен процес, чрез който усвояваме и родния си език.

На първите няколко урока ученикът само слуша чуждия език и от него не се изисква да реагира вербално или да отговаря на въпроси. Може само да жестикулира и да реагира физически. Така настъпва период на въвеждане, в който човек започва спонтанно да реагира на чуждия език и да участва в общуването колкото може.

6. Аудио-видео

Този метод прилича на предишния. Същността му е, че в началото ученикът основно слуша чуждата реч и я възприема пасивно. Дискове и касети с уроци се предлагат на пазара от години.

На същия принцип действат и видео уроците. В тях се гледат филми и сюжети на новия език. Задачата значително се опростява, когато добавим и субтитри, така че да можем да сравняваме с тях това, което чуваме от устата на актьорите. Недостатъкът на този метод е, че рано или късно трябва да добавим към него и комуникация, в която участваме активно и ние.

7. Пълно потапяне

Лингвистът и педагог Максимилиан Делфиниус Берлиц предлага тази иновация още през 1878 г. Според този метод ученикът напълно се потапя в ролята на чуждестранен гражданин. Той може да си избере съответното име, да си съчини биография, да си припише определени знания, навици и умения. Процесът на обучение преминава изцяло на чуждия език и не се допуска превод.

Думите и граматиката се учат в контекста на разговорите, без учебници и подсказване. Така в групата се създава атмосфера, помагаща за разкриването на истинския потенциал на учениците без скованост и стеснение. Какъв смисъл има Иван да се тревожи за произношението си, когато сега той е Джон? Методът има и други плюсове – развива социалните навици и театралните умения при максимум позитивни емоции.

Russian7

Как да отгледаме успешни деца, без да бъдем обсебващи родители

Майките и бащите често се чувстват притиснати между две крайности. Ако обръщат твърде много внимание на децата си, стават обсебващи „родители-хеликоптери“, кръжащи над тях, готови във всеки момент да се намесят. Ако обръщат твърде малко внимание, се превръщат в често споменаваните от психолозите „отсъстващи родители“. И двата случая страдат децата. Каква е златната среда, която помага да отгледаме истински щастливи, самодостатъчни деца? Ето пет съвета, представени от TED.

1. Дайте на децата си неща, които могат да притежават и контролират
„Привлечете децата да участват в собственото си възпитание. Изследванията подкрепят това: децата, които планират сами целите си, правят си програма за седмицата и сами оценяват как са се справили, поемат повече контрол върху живота си. Трябва да оставяме децата да успяват по своите собствени правила и понякога, да ги оставяме да провалят по своите собствени правила.“
– Брус Фейлър, автор на The Secrets of Happy Families

2. Не се притеснявайте за отглеждането на щастливи деца
„В стремежа си да имаме щастливи деца може да поставим моралната тежест на грешно място. На мен ми се струва по-добро и, смея да кажа, по-добродетелно, да се съсредоточим върху отглеждането на продуктивни и морални деца и да се надяваме, че щастието им ще дойде благодарение на доброто, което вършат и на любовта, която чувстват от нас. Мисля, че ако всички правехме това, децата ще са добре, а също и родителите. Може би дори по-добре.“
– Дженифър Синиър, автор на All Joy and No Fun

3. Покажете на децата си, че ги цените като личности
„Детството трябва да научи децата ни как да обичат, а няма как да се научат да обичат другите, ако не обичат себе си преди това, ако не можем да им предложим безусловна любов. Когато нашите скъпи малчугани се прибират от училище или ние се прибираме от работа, трябва да оставим настрана телефоните и лаптопите, да ги погледнем в очите и да им покажем радостта, която ни изпълва, когато ги видим. След това трябва да ги попитаме: „Как мина денят? Какво ти хареса най-много днес?“ Трябва да усетят, че са важни за нас като хора, а не заради постиженията и оценките.“

– Джули Литкот-Хаймс, автор на How to Raise an Adult

4. Научете децата да помагат у дома – без да ги карате
„Освобождаваме децата си от домакински задължения, след което те стават млади хора, отиват на работа и чакат някой да им каже какво да правят. По-важното е, че им липсва импулсът, инстинктът да запретнат ръкави и да си кажат, чакай, какво има да се върши тук, с какво мога да помогна?“
– Джули Литкот-Хаймс, автор на How to Raise an Adult

5. Не забравяйте, че малките неща са от значение.
„Някои малки неща, които родителите правят, са свързани с много добри резултати за децата – говоренето и слушането, топлата реакция, моментите, когато ги учиш да познават буквите и цифрите, когато ги взимаш на разходка или на пътешествие. Да им четем всеки ден е едно от нещата, които са наистина важни. В едно проучване децата, чиито родители ежедневно са им чели до петгодишна възраст, проявяват повече интерес към образованието си на 10-годишна възраст и по-късно са по-малко застрашени от бедност.“
– Хелън Пиърсън, автор на проекта The Life Project

Източник: TED
obekti.bg

Съвети за родители на първокласници

Педиатрите и детските психолози отбелязват, че тръгването в първи клас е критичен момент в живота.

От това, доколко успешно малчуганът ще се адаптира към училищното натоварване, зависи неговото отношение към обучението за много години напред.

Ако вашият наследник е тръгнал на училище на шест години или не е ходил на детска градина, ако често е боледувал в предучилищна възраст, бъдете внимателни към него. Периодът на привикване при него ще продължи от 3 до 6 месеца.

Какво да правите?
– През първия срок веднага след занятията детето трябва да се прибере вкъщи, да обядва в спокойна обстановка и да спи 1,5 часа. След това да си подготви домашните, а преди да си легне, да се поразходи.

– Избягвайте съвместно посещение с детето на многолюдни места – магазини, пазари.

– По време на подготвянето на уроците най-важното е да избягвате преумора, затова на всеки 20-30 минути занимания давайте на малчугана почивка. При това се старайте така да разпределите уроците на отделни задачи, че за тези 20 минути първокласникът да може да свърши нещо докрай, без да зарязва задачата или упражнението по средата. В първи клас трябва да подготвяте уроците заедно с чедото си – не да му подсказвате, а само да следите правилното изпълнение на задачите.

– Полезно е колкото се може по-често да хвалите детето за всички негови „победи“, а за пропуските да не му се карате.

– Родителите на единствените отрочета, които не са ходили на детска градина, през първия срок може да се сблъскат с техните безкрайни оплаквания от съучениците и учителите – децата ги обиждали, класната не ги обичала и т.н. Трябва да се научите да реагирате правилно на такива жалби. Покажете на детето, че го разбирате, и му съчувствайте, но при това не обвинявайте другите. Когато малчуганът се успокои, обсъдете с него как трябва да се държи в една или друга сложна ситуация, какви стъпки да предприеме, за да си намери приятели и да спечели симпатиите на съучениците си.

– Пригответе народно средство, което помага на организма да се приспособи към стреса.
Вземете по 200 г сушени кайсии, стафиди, смокини, сини сливи без костилки. Нарежете ги на ситно с нож /не с месомелачка/, добавете 25 ореха /натрошени, не счукани/. Разбъркайте добре. Съхранявайте в хладилника. Всяка сутрин давайте на детето по една препълнена чаена лъжичка от сместа с чаша кисело мляко.

Родителите трябва да обръщат голямо внимание на храненето на ученика в периода на адаптиране. Често независимо от възрастта си детето започва зле учебната година, защото „неправилната“ храна усилва нервозността и повишава уморяемостта му.
Източник: http://www.zajenata.bg

Доказани ползи от черния шоколад

Черният шоколад е пълен с хранителни вещества, които могат позитивно да афектират здравето ви. Направен от семената на кокосово дърво, той е един от най-добрите източници на антиоксиданти на планетата. Учените доказват, че черният шоколад може да подобри здравето ви и да намали риска от сърдечни заболявания.

 1

Може да е трудно за вярване, но този вкусен черен шоколад, който ядете и обичате, може да ви помогне да избягате от едно разпространено в наши дни заболяване, а именно-рак. Това е вярно! Една от облагите на черния шоколад е потенциала му да се бори с рака.

 2

Учените откриха, че черният шоколад е фантастична храна, която цялостно подобрява здравето на очите ви. Той е полезен за слабо зрение. Той може и да възпрепятства появата на инфекции.

 3

Яденето на парченце от вкусен черен шоколад със сигурност може да намали стреса. Той работи, като стимулира продукцията на ендорфини, които ви карат да се чувствате спокойни и щастливи. Също така, черният шоколад съдържа стимуланти, които намаляват депресията.

 4

С повишаването на абсорбацията в тялото, черният шоколад може да третира симптомите на прекалена пълнота и по този начин отслабвате. Също така, изяждането на малко парченце от този шоколад, задоволява сладките ви нужди и ви позволява да поддържате теглото си.

 5

Черният шоколад е полезен и за бременни жени, като им помага при симптомите като прееклампсия, намалявайки напрежението в мускулите и карайки ги да се чувстват спокойни.

Row of pregnant women

Как да взимаме добри решения и да избягваме лошите?

 

Нека да дефинираме взимането на решения. Това е процес, при който хората трябва да направят избор. Понякога правим логични решения, но повечето пъти, ние правим емоционални, неразумни и безсмислени избори.

 ъ

Аз мисля, че съм разумен човек, но не съм. Добрата новина е, че не сме само аз или ти, ние всички сме неразумни. Дълго време учените са вярвали, че хората взимат логични и добре обмислени решения. Но в днешно време са открили дълга верига от умствени грешки, които провалят мисленето ни.

р

Най-добрия начин за подобряване на уменията ни за взимане на решения е да се научим на умствените модели. Това е структура или теория, която ни помага да си обясним как работи света. Всеки модел е концепция, която ни предоставя начин за разглеждане на проблемите в живота.

 и

Ключове за взимане на добри решения

  1. Идентифицирай решението, което трябва да вземеш с оглед на целите, които искаш да постигнеш.
  2. Намери колкото се може повече факти и информация, с които можеш да оцениш възможните варианти.
  3. Спираш се на няколко възможни избора. Реши дали те са съвместими с твоите интереси и способности.
  4. Разгледай възможните решения и прецени кое от тях ще ти донесе най-много позитиви като направиш списък с положителните и отрицателните страни.

'